Това да седна пред компютъра тези дни е повече от предизвикателство за мен... Обещаната втора част на публикацията за семейния скрапбук албум ми изглеждаше мираж до момента, в който просто реших да си почина и направя следобедно кафе. Предупреждавам , че снимките са дооооста, но и също така че ще ги разгледате на един дъх. Не знам до колко мога да определя албума като интерактивен, но не намирам друга дума за целта. Многото джобчета и сгъвки го превръщат в приказка, приказката на любота...
.... Предупредих ви , че ще се загубите в една приказка! Благодаря за доверието и проявеното търпение от страна на поръчителката. Подобен албум изисква огромен ресурс откъм материали, но основно време. Той е ценност не само със съдържанието си. Той носи душа, чийто трепети може да усети само онзи, който има очи да я види.
5 comments:
За много години, Вили!Следя редовно твоите публикации, макар невинаги да оставям коментари, творбите ти са еталон за естетика и отлично изпълнение, заслужаващи адмирации!!!Вдъхновена и плодотворна работа ти желая, и през настоящата година, здраве и любов в семейството!!!
Oвътре е още по-приказен, Вили! Разглеждах всяка снимка дълго и се възхищавам на таланта ти!
Лелееее, Вили - какво си сътворила ти? Нямам думи, честно! Истинско вълшебство!
Вили, разкошен е! Отвън ми хареса много още от предишната публикация, но отвътре е още по- по- и най-! Страхотен!
Наистина е приказен - "...и заживели щастливо"! Оформлението е невероятно разнообразно и същевременно всичко е напасвано - цветние хартии, детайли, личи се, че е правен с огромно желание!
Post a Comment