Фаворитити...

Здравейте, приятели.

Радвам се да споделя фаворитите, които сами определихме за такива. 

Не бях изненадана, че не успяхте да се ограничите в избора си 

на една картичка и едно цвете... и на мен ми беше безкрайно трудно!

 Всичките показани от вас проекти носят свое настроение, имат собствена стойност 

и заряд. С риск да се повторя за 100-тен път - за мен беше чест и удоволствие!!!

Факт обаче е че подаръци няма за всички, 

поради това фаворитите трябва да са само двама... 

В категория КАРТИЧКА, безспорно най- много сме харесали картичката на Мила.

В ЦВЕТНАТА категория, фаворит е цветето на Иванина.

Сметнах за правилно да броя не кометарите за снимките , 

а броя "Харесвам" под тях. 

За мен победители няма. Има фаворити. 

Искам и тук, в тази публикация да се извиня на Бо, за това, 

че пропуснах да публикувам и картичката с която участаве. 

Вярвам , че се поправих на време ;)

Момичета, удоволствието беше голямо.

 Дали и вие мислите така ?

Слънчеви почивни дни от мен!

ХОХОХО

Честит рожден ден, Виолетово Облаче!

Всеки празник е празник, ако има с кого да го споделиш!

Аз имам вас, за което БЛАГОДАРЯ от сърце!

Преди година, подтикната от нуждата да покажа това 

с което запълвам дните от майчинството, създадох местенце изпълнено 

с цветовете които харесвам, с материите, които обожавам, с хората , които уважавам... Виолетовото облаче се превърна в ежедневие. 

Трудно бих могла да си представя деня без него. Вярвам , че ще имам възможност и 

вдъхновение да го пълня с публикации и снимки още дълго време ;)

И ако в началото на поста казвам БЛАГОДАРЯ, сега ще кажа голямо БЛАГОДАРЯ 

за това , че се включихте в предизвикателството по повод първата годинка на моя блог. 

За мен е чест и удоволствие да видя празника си през вашите очи. 

Всяка картичка, всяко цвете са ценни и така различни. 

Изборът на фаворит е мноооого труден. Затова, всяка една от нас 

ще даде глас за проекта който най- много харесва. Категорийте са две:

"Картичка" и "Цвете", въпреки че са поместени на едно място.

 Гласуването ще стане тук. Даааа, това е моя подарък за моя блог- страница във фейсбук. Вярвам, че така виолетовото облаче ще е още по- близко до вас 

и ще имате възможност да следите всяка нова публикация. 

Тук ще споделям и нещата, които са моето вдъхновение. 

Започвам с вас и вашите проекти ;)

 Глас за проектите включени в предизвикателството могат да дават и тези,

 които не са участвали. Единственото условие е да вярвате в това, 

което правим и да се радвате с нас. Гласуването ще продължи до 23 март. 

Подаръка за победителя във всяка категория е тук.

Днес подарък ще получи всеки , който иска ;)

Дигитални шаблони, които може да отпечатате на хартия или картон

и да украсите кексчетата подобаващо, както и да направите картичките

и поканите за празника в тон с украсата на масата. Надявам се да ви харесат 

и ако се приемат добре като идея, обещавам да правя още и още...

За да притежавате дигиталните шаблони е нужно да станете приятел , като харесате страницата на Виолетовото облаче във фейсбук. Натиснете бутона "ХАРЕСВАМ" .

Пожелавам ви цветен и весел ден!

На разположение съм за всеки ваш коментар или въпрос.

ХОХОХО

Каня ви на... Рожден ден ;)

Мили ми приятели, ето че доста по- рано от предполаганото 

отново отправям ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО, което този път обвързвам 

с предстоящия рожден ден на моя блог- виолетовото облаче.

Подготовката около него е подобаваща за темата му "Честит ПЪРВИ рожден ден". 

Сещам се за трепетите около първите рождени дни на децата и сега ми е смешно, 

защото се чувствам по почти същия начин.

Неприятно е само това, че малко закъснях с подготовката и почти не е останало

 време да се развихрите с пълна пара... Остават броени дни до 21 март,

когато преди година публикувах първия си пост тук...

И така... на 21 март с коментарите си ще дадем глас за проекта , 

който най- силно ни е впечатлил. Не е нужно да сте участник за да гласувате. 

Така, че ако не успеете да участвате в самото предизвикателство, 

може да се включите в определянето на победителите. 

А за победителите пък ще има НАГРАДИ:

 

(1 метър фина тюлена лента във виолетов цвят, ширит и игли за брошки)

 

(стикери за картички на тема Party time, папка за релеф, панделка, картонени дантелени рамки, мъниста...)

Две са категориите за участие:

ЦВЕТЕ- има ли празник без цветя?! НЕ! И тук ще е така. 

Ще се радваме на красотата изразена чрез създадените от нас цветя.

 Брошки, фиби , диадеми... изобщо всичко , чийто акцент е 

ръчно изработено от вас самите цвете може да участва. 

Ограничение за използвани цветове и материали няма!!! 

За победителя е наградата от първата снимка.

КАРТИЧКА- а има ли празник без картичка?! НЕ!!! Темата  е ясна ;) 

Изненадата тук е , че трябва да използвате поне една от дигиталните хартии, 

които създадох специално за целта ;) За някои наистина ще си е предизвиктелство

 да работи с така силно изразени графични десени, тъй като не е тайна 

не всеки ги обича :) И ако условието е да се използва поне една от хартийте 

( не е задължително да е доминираща) то по отношение на композиция 

и елементи имате пълнаааа свобода :) За победителя 

( който повтарям, САМИ ще определим) е наградата от втората снимка.

И така, приятели, за мен празника ще бъде празник ако ви видя сред участниците ;) 

Още изненади се въртят в главата ми и вярвам няма да останете разочаровани! 

И докато не съм забравила нека дам ЛИНК към файла с хартиената колекция. Нужно е да дезархивирате zip файла , да си изберете хартия, и да я разпечатате...

P.S. Съвсем забравих да отбележа че снимки към проектите ще се приемат до 20 март включително, така че да мога на 21-ви да ги събера в отделна публикация. 

БЛАГОДАРЯ!!!

Велиана

Здравейте в тази приятна слънчева утрин...

Днес на фокус е едно зеленооко момиче с прекрасното име Велиана

( дано не се пише с "я").

Разглеждайки местенцето и thegreeneyedgirl.blogspot.com 

загубих представа за времето... намерих се в свят изпълнен с цвят... 

Наслаждавах се на изработените от нея картички, таг-чета, кошнички...

Такова разнообразие от идеи ... 

За предизвикателството, тя е направила герданче от филц и мъниста, 

което най- ярко описва представата и за 14 февруари. 

Както самата тя казва- понякога мека, понякога закачлива, кокетна 

и отиваща на всеки... това е любовта :)

Ах, ако имах поне една малка госпожица у дома.... 

сега кича с гердани малкия Крис, защото само той ми дава :)

Толкова е сладко и закачливо това колие! Не мислите ли?!

 Цветовете, идеята, материите, всичко е чудесно съчетано! 

Велиана, радвам се, че сподели представата си за любовта, 

а още по- доволна съм , че я виждаш такава, каквато я виждам и аз. 

Благодаря за участието и подкрепата в първото за мен предизвикателство.

Момичета, всички вие бяхте скъпи гости за мен и с малко тъга трябва да кажа,

 че с Велиана представянето на участниците в предизвикателството ми приключи.

За мен беше чест и удоволствие да споделя любовта и чашата си с вино с вас!

 Всеки ден ( с малки изключения) прекрачвах прага на един непознат за мен свят, 

разглеждах нещата ви с интерес и искрено се възхищавах от видяното!

 Благодаря на всички ви, че ме допуснахте да го направя , 

както за себе си, така и за читателите на 'виолетовото облаче'. 

А за наградите... за тях ще си говорим утре :)

Камелия

Здравейте понеделнишки...

Този пост исках да го пусна още вчера, 

но липсата на интернет промени плановете ми за деня  .

Днес слава Богу няма проблем и ще действам с пълна пара...

Представям ви десетата участничка в скромното ми предизвикателство- КАМЕЛИЯ!

Тя е млада, красива, талантлива... всичко това може да го разберете

след като разгледате блога и- Камелия Веселинова Art Book . 

В предизвикателството тя се включи със сладки любовни кутийки, 

които освен с безкрайна и безрезервна обич са напълнени с бонбони и послание:

 

Толкова са нежни, сдържани, но категорични... 

каквото и да сложим вътре ще е сладко като вкуса на любовта ;)

От представеното и от това, което видях в блога и си мисля, 

че и тя също като мен е пристрастена към цикламения цвят 

във всички негови крайности :) Но не това ме кара да и симпатизирам вярно... 

 Ками има усет за това как да поднесе нещата , които прави. 

Трудно е  като цяло е да създадеш семпла визия , която да има силата да говори,

да използваш, малко елементи, които обаче да съчетаеш така, 

че да крещят яростно посланието , което искаш. Това се нарича майсторлък!

 И на нея и се отдава! Само с няколко разноцветни хартии,

 панделка и послание тя ще ви честити празника 

и вие ще летите във въздуха от това... страхотно е!

Все по- силно се убеждавам, че почти няма граница между 

дигиталния и натуралния скрапбукинг, 

и силите и увереността в мен напират... 

до кога ще ги задържа не знам,

 но знам , че вие момичета ще сте виновни за новата ми хартиена страст ;)

Роси

... познавате я като Goldie. Така се казва и блога, който води. 

Колко картички е показала, колко красота е създала... думи нямам.

В предизвикателството ми тя се включи с тези три чудни предложения:

Трудно ми беше да си избера фаворит, но сякаш най- близка до мен 

се оказа втората картичка. Грабна ме с не традиционните си за празника цветове. 

Това да изразиш любовта си в жълто и синьо си е предизвикателство само по себе си,

 но видно е доста успешно ;)

Многото детайли сякаш са характерни за нея и я правят разпознаваема сред много други!

Всичко е толкова чисто изпълнено, комбинацията между десените сами по себе си , 

както и заедно с елементите е поднесена умело и със стил. Аз съм силно впечатлена 

и до болка влюбена в това което видях!

Роси, радвам се че уважи предизвикателството ми с участието си и знам,

че това няма да остане безнаказано ;)

Елена

... и Le's Art Book ...

Тя ме върна няколко години назад, когато дъвките Love is бяха емоция, а сега са мил спомен.

Направила е серия от мини картички с тези емблематични за времето си комикси. РАЗКОШНИ са!

Всички те са за голямото семейство на Лени. Това е толкова мило и ценно! Представяте ли си как ще грейнат детските очички, и не само те, когато им подарите малка, сладка, любовна картичка. Трябва да го правим по- често!

Разгледахте ли вече блога? Не?! Това е непростимо! Действайте! 

Тук на това местенце идеите са като буря в косите! 

Лени смело борави с различни техники , експериментира с идеите си и още повече изумява с тях. Ако знаете какъв книго- разделител видях там... а въртящата сватбената картичка ме накара да съжалявам че не съм имала повод да получа такава...

Направените от Лени неща са така зареждащи... а ентусиазма и желанието с което са изпълнени са видни от далече, дано са и поне 1/2 заразни, че да се реша да правя картички и аз ;)

Ива

Ах,... Ивето, това момиче ме кара да се смея дори тогава, когато не ми е до смях... С нея се познаваме около децата. Виждаме се по градинки и седянки и без бой ще си призная, че съм и фенка във всяко отношение. Тя е толкова цветна като душа, толкова колоритна като излъчване, тя е ИСТИНСКА!

Предупреждавам ви, че това ще е най- дългия пост за моя блог като цяло... и виновна е тя:

"Вили, изпращам ти няколко неща, с които и аз, макар и в последния момент, се класирам за участие в твоето люто, опияняващо с дъха си на вино и любовно предизвикателство ;)

Тази вечер направих снимки на нашето Ъгълче на любовта, на което всяка седмица слагам нова мисъл, която ме е вдъхновила или провокирала да помисля за любовта или за другите хубави и добри неща от живота.
Бях решила да драсна 10 реда есе, за да презентирам по подходящ артистичен начин този си проект, но в края на краищата се получи приказка.
Прочетох я веднъж,прочетох я два пъти и разбрах, че всъщност тя е моят същински поглед и разбиране за любов."

Оооо , не, не , това не е всичко! Интересното сега започва:

Приказка за лЮбовта :)

        Имало едно време една разкошна голяма градина. Тя била пълна с огромни ароматни кичести божури, нежни рози, много маргаритки, срамежлив лилавичък люляк, маааааалко лавандулови храсти и хиляди-хиляди стръкчета сини незабравки между вечно зелената, напръскана с роса, трева.

До всички, които четат: ТРЯБВА НАИСТИНА ДА СИ Я ПРЕДСТАВИТЕ ТОЧНО ТАКАВА! Иначе може да сбъркате градината и да влезете в някоя чужда приказка!!!

        В тази тъй прекрасна и ароматна градина живеело от край време едно момиченце. То си имало едно старо, но много любимо одеялце, зашито от различни парченца плат, които момиченцето намирало в градината. Когато накрая ушила одеялцето, то се оказало много интересно, защото всяко парче било по своему различно, но в същото време пасвало на всички останали. Важното, обаче, било, че когато привечер звездите започнат да мигат над градината и вечерта покриела с воала си всички цветя и живи твари, то топлело сърцето и душата на момиченцето.
        И така, момиченцето си живеело самичко в градината, грижело се за цветята, а вечерно време се сгушвало под одеялото и сънувало най-сладките сънища за бивали и небивали неща. Търкулвали се дните като сутрешната роса по листенцата на божурите. А звездите всяка вечер танцували върху черния воал на нощта, но все пак гледали да не вдигат много врява, за да не събудят момиченцето. И така всяка нощ...

        Един ден се случило нещо неочаквано. Извънредно събитие, биха казали журналистите по старото грамофонно радио, ако работеше. Но тъй като никой не си спомнял кога се било развалило радиото и момиченцето не го включвало, то не било предупредено за тази непредвидена ситуация, която сама по себе си почти го шашардисала!!!
Както си седяло момиченцето една сутрин до портата на градината и сплитало венче от маргаритки, над вратата на портата се подала главата на едно момченце с рошава черна коса и още по-черни, изпълнени с любопитство, очи!
- Какво правиш момиченце?
- Плета венче, но си имам тази градина и едно прескъпо за мен одеялце. И живея тук. Искаш ли да ти покажа всички цветя?
Момченцето, което междувременно чак прикляквало от любопитство, само кимнало с гореспоменатата рошава глава и влетяло точно в лехата с лавандула!
През целия ден момиченцето и момченцето се разхождали и играели из градината, хапвали диви ягодки и се опитвали да наджужат пчелите край люляка. Слънцето трябвало да грее в този ден над цялата земя.

И естествено!

Това му е работата, все пак.

Но в този ден му било толкова любопитно за какво толкова си говорят и смеят двете деца, че забравило да грее навсякъде и цялата му светлина озарявала градината. Добре, че Зорницата не е толкова любопитна и досетливо го чукнала по челото, че е светило цял ден и вечерта чака на ръба на небето да дойде нейния ред.

Тръгвай!

Време е!

Вечерта, леко троснато и изнервено от чакането, се завъртяла на пети, спуснала прелестния си воал и запалила със свещичката си всяка една звезда на небето.

Момиченцето и момченцето били толкова улисани в игри, приказки и смях, че усетили вечерната хладина чак когато звездите затанцували своя мигащ весел танц.
- Момиченце, аз трябва да тръгвам и да потърся къде да се скрия, защото няма да мога да заспя, ако ми е студено...
- Почакай! Аз имам одеялце! А звездите над моята градина винаги светят до сутринта и никога не пада пълен мрак! Това е единственото, което имам, но ще го споделя с теб! Ще видиш колко топли ще станат сърцето и душата ти!
- Добре, момиченце. Ще остана - усмихнало се щастливо момченцето. Аз също си имам едно единствено нещо, едно малко гребенче. И преди да се завием с твоето одеало, аз ще среша косата ти с него...
И така, момченцето срешило с много нежност косата на момиченцето, а тя споделила любимото си одеяло с него, защото не бива само нейното сърце и душа да са топли. Трябвало и неговите...

        Различни хора разказват различни истории.
        Звездите, слънцето и вечерта също си имат своите си версии, но едно било сигурно: от този ден нататък косата на момиченцето винаги била сресана, а сърцето на момченцето топло.
Вечерта винаги си е падала малко странна птица, но ми се закле подпечатано и прошнуровано, че когато за първи път двете деца засънували, малкото момче сънувало малки сини птички с червени топли сърчица, които, където и да летели, винаги се връщали и кацали на одеалото от разноцветни парчета, направено с толкова любов. А момиченцето започнало да сънува черните очи на момчето. И особено усмивката в тях, докато я решело...
        Не че не вярвах или исках да се усъмнявам в думите на толкова много високопоставени свидетели, но случайно или не, една вечер се озовах пред бялата порта на градината и надниквайки, видях двете дечица сгушени да спят под одеалото между всичките сини незабравки и унесената, влюбена в аромата си, лавандула ...
Тихичко се обърнах да си ходя, но с крайчеца на окото си видях как момиченцето сънливо боцна брадичката на спящото момченце.

Брей!

Това пък защо?

Загледах се по-внимателно, защото все пак си беше доста тъмничко, но звездите се завтекоха да ми помагат!
На тяхната светлина видях, какво е боцнало момиченцето.
На брадичката на момченцето се усмихваще трапчинка... :)

 ~ The End ~

 Аз, аз не знам как бих могла да коментирам тази приказка... Ще я чета за лека нощ на глас и в захлас! А ако бях добър илюстратор щях да ти помогна в издаването на цветна детска книжка.

Иве, ти си ТАЛАНТ, който се крие под паднала орехова черупка, някъде из нечия градина... 

Нека допълня представата ви показвайки и ъгълчето, което Ивето е създала в дома си. Ъгълче, в което се случват чудеса:

Иве, щастлива съм да имам приятелка като теб!

 Благодаря за отделеното време да се включиш в моето предизвикателство! 

Благодаря за всеки жест и дума! 

Благодаря за подарената и споделена приказка!

Хора обичайте се ♥

Вили (Вилини)

Минавам директно на темата и ще разберете защо:

" Здравей, Вили

Първо да те предупредя, че не съм много по писането.

За да не те отегча, ще се постарая да съм кратка. 14 февруари в нашия край се свързва с празника на винари и лозари – св.Трифон –Зарезан. Мисля, че така е и в цяла България.Все още пазя много хубави спомени от детството си свързани с този ден. Та на въпроса от няколко години с мъжа ми си правим червено вино.Гроздето в нашия край поне според мен става само за ракия, затова си купуваме от южна България. Дано не си кажеш, е какви алкохолици, всъщност аз мога да изпия една чаша.  За мен удоволствието е в направата на виното. Първата година си направихме много хубав оцет, но сега се справяме доста добре.

На село имаме къща на над сто години, която реставрирахме.Някъде в блога ми съм публикувала снимки. В нея прекарваме голяма част от свободното си време. В селото традицията е на празника хората да се  съберат и повеселят.Първо се зарязват лозите, а после ловната дружинка черпи. Не сме от привържениците на лова, но това е традицията в селото.Провежда се конкурс за най-хубаво вино.Миналата година нашето спечели награда, да видим дали и този път ще ни отличат. И като на празник, народна музика , танци и много хумор от самодейците –пенсионери при читалището.   Миналата година дъщеря ни – Йована беше страшно развълнувана и доволна от празника.

Та защо ти написах всичко това – виното винаги върви ръка за ръка с любовта. Аз не знам защо е така, не знам защо младоженците отпиват глътка червено вино…………

Но за мен 14 февруари е ден на виното и любовта.

Всъщност любовта трябва да се празнува всеки ден.А най- хубави са нещата направени с любов.

Поздрави Виолета"

Хора, с такъв кеф изчетох писмото след като го получих... не мога да го опиша! Че и вино ми се допи тогава ( както и сега), че и извън София ми се излизаше... изобщо тотално пленена!

Разглеждали ли сте блога и?! В 'Нещо старо, нещо ново, нещо...' видях неща които ме оставиха безмълвна... Уникалните картички и кошнички, препускащите коне, реставрираната къща... Вили, благодаря не само за участието ти в първото за мен предизвикателство, благодаря за това, че нахрани душата и очите ми с такава прелест!

Човек се нуждае от красотата на живота и  трябва да уважава тези , които я създават. Така си мисля аз... 

Освен с писмото и снимките около виното, Вили ме изненада и с кошничката си специално направена за предизвикателството ... ( уф как се слагат тези сърчица, с които красим постовете си във фейсбук-а?!)

Всеки да я пълни с каквото реши, аз ще пъхна парченце любов и тук... и тук...

Доника

Здравейте!

Слънце навън и в сърцето, какво по- хубаво?! 

... и втори риторичен въпрос: Кой не знае arty-mark.com ?! 

Със сигурност всеки, който се занимава с 'нещоправене' познава и Доника :)

Бях супер, мега , приятно изненадана, когато видях картичката и, 

оцветена в цвета на любовта:

Голямо рязане е паднало, но.... си заслужава и до последното парче  хартийка! 

Цветя, пеперуди, червено и бяло... 

И за да разберете защо е подходила в тази комбинация, хвърлете един поглед на вече отминалата игра 33. Предупреждавам, в arty-mark.com ще бъдете предизвикани

 с интересни креативни игри , в които няма как да не се включиш ;)

Доника, имаш златни ръце! 

Радваш и сърцето и душата с нещата, които правиш!

МНОГО, много благодаря за участието ти!

Деси

Изключително ми е приятно да ви представя Деси. 

Тя живее в Лисабон, но това не и попречи да се включи в предизвикателството.

Деска, благодаря сърдечно! 

Тя бродира чудесий и прави картички с бродерията! УНИКАЛНО! 

И тъй като  няма сайт или блог , от който да се запознаете с творчеството и, 

ще се опитам да ви я представя такава каквато я виждам аз... ТАЛАНТЛИВА!!!

С Деси се срещнахме във фото шоп-ската тема на бг мама. 

Събра ни дигиталния скрапбукинг. И докато говоря за това нека ви покажа и рамката , 

която ми изпрати по повод предизвикателството:

... една от най- любимите ми...

Ето и още , които най- безпардонно взех от форума 

( Деска, извини ме, че не те питах предварително ).

Красоти, нали! А ако знаете още колко има...!

Продължавай все така, мила!

С удоволствие се забравям в нещата , които правиш!

Ти си вдъхновение!

Валя

"Да си креативен не значи да си перфектен". -   

тази мисъл може да прочетете още в началото на Valchen's craftworks. 

Валя, ти сигурно си вярваш, но аз разглеждайки нещата , 

които правиш съм склонна да я опровергая. Всичко направено от теб е така перфектно, изпипано и видно заредено с МНОГО любов. 

Вижте само висулката , с която Валя се включи в предизвикателството:

Няма да коментирам техниките, които е използвала, 

защото просто това не е силата ми. Мога само да се възхищавам безмълвно.

Ще издам малко от споделеното от нея. 

Тази висулка е един романтичен спомен за нещо, което е било и което ще остане.

Досещате се , че става дума за любов! Любов в Париж и още нещо...

за това нещо не е писала обаче( за съжаление). 

Вижте и останалите детайли отблизо:

Ще се радвам, ако и вие споделите мнението ми:

 Висулката е приказно красива! Насладете и се още малко тук.

От мен приятен петък ;)

Ади

Ади и greatIDEAS... 

Боже, това момиче не е от нашата планета! Как е възможно разглеждайки блога и 

да не намеря нещо , което да не е съвършено?! ...А кутийките с които участва в моето предизвикателство?! Разкошни!

И двете са перфектно изпълнени, семпли и стилни... 

И тенекиен пръстен да сложиш вътре ще ми хареса!

Никога до сега не съм правила кутийки за бижута. 

Ади, ти ще си ми вдъхновението да се пробвам!

Трябва да си призная нещо обаче... Аз съм фен на синия цвят 

и повечето му производни. Вероятно заради това съм влюбена 

една идея по- силно в синята "кития за неща". 

Впечатлена съм от дантеления край на капачетата и от практичността на кутийката. 

По думите на Ади, в нея можеш да поднесеш както шоколадови бонбони, 

така и уникално бижу, а защо не и снимка пъзел ( каквато е била и първоначалната идея).

Аз мога още дълго да описвам впечатленията си от нещата , 

които видях блога и, но смятам че ще ви е по- интересно да го разгледате сами :)

Лек и приятен Четвъртък...

Маги

Преди почти година започна всичко ( говоря за VioletCloudlet) . 

Първата, която ми пожела "Добре дошла в блог пространството" беше Маги. 

С нея се знаем и преди това. Познаваме се покрай малките, като мястото на срещата ни е известно почти на всеки- БГ МАМА ;) Всъщност не сме се виждали, 

но около започнат съвместен проект се чуваме от време на време.

Маги е артистична натура. Тя е фабрика за картички, но не какви да са , а прекрасни!!!

 Обедете се сами като посетите блога и - I'm a dreamer . Първата картичка, която получих за предизвикателството, беше именно нейната. Красива, изпипана, пълна с романтика многопластова картичка.

Обожавам графичните десени. Смятам , че са зареждащи откъм цвят и форма.

 Вижте колко сладурско стои мишока на закачливия фон с точки.

Маги има усещането за стил. Работи умело с хартията и не само. 

Знае къде да постави акцента и какъв да бъде той. 

Тази картичка е легнала на сърцето ми и просто я ОБОЖАВАМ !!!

Маги, благодаря ти за участието в моето първо предизвикателство. 

Оценявам отделеното време и подкрепата ти. Продължавай да твориш красоти 

и да радваш всички, в това число и най- големия ти фен- мен !