Вили (Вилини)

Минавам директно на темата и ще разберете защо:

" Здравей, Вили

Първо да те предупредя, че не съм много по писането.

За да не те отегча, ще се постарая да съм кратка. 14 февруари в нашия край се свързва с празника на винари и лозари – св.Трифон –Зарезан. Мисля, че така е и в цяла България.Все още пазя много хубави спомени от детството си свързани с този ден. Та на въпроса от няколко години с мъжа ми си правим червено вино.Гроздето в нашия край поне според мен става само за ракия, затова си купуваме от южна България. Дано не си кажеш, е какви алкохолици, всъщност аз мога да изпия една чаша.  За мен удоволствието е в направата на виното. Първата година си направихме много хубав оцет, но сега се справяме доста добре.

На село имаме къща на над сто години, която реставрирахме.Някъде в блога ми съм публикувала снимки. В нея прекарваме голяма част от свободното си време. В селото традицията е на празника хората да се  съберат и повеселят.Първо се зарязват лозите, а после ловната дружинка черпи. Не сме от привържениците на лова, но това е традицията в селото.Провежда се конкурс за най-хубаво вино.Миналата година нашето спечели награда, да видим дали и този път ще ни отличат. И като на празник, народна музика , танци и много хумор от самодейците –пенсионери при читалището.   Миналата година дъщеря ни – Йована беше страшно развълнувана и доволна от празника.

Та защо ти написах всичко това – виното винаги върви ръка за ръка с любовта. Аз не знам защо е така, не знам защо младоженците отпиват глътка червено вино…………

Но за мен 14 февруари е ден на виното и любовта.

Всъщност любовта трябва да се празнува всеки ден.А най- хубави са нещата направени с любов.

Поздрави Виолета"

Хора, с такъв кеф изчетох писмото след като го получих... не мога да го опиша! Че и вино ми се допи тогава ( както и сега), че и извън София ми се излизаше... изобщо тотално пленена!

Разглеждали ли сте блога и?! В 'Нещо старо, нещо ново, нещо...' видях неща които ме оставиха безмълвна... Уникалните картички и кошнички, препускащите коне, реставрираната къща... Вили, благодаря не само за участието ти в първото за мен предизвикателство, благодаря за това, че нахрани душата и очите ми с такава прелест!

Човек се нуждае от красотата на живота и  трябва да уважава тези , които я създават. Така си мисля аз... 

Освен с писмото и снимките около виното, Вили ме изненада и с кошничката си специално направена за предизвикателството ... ( уф как се слагат тези сърчица, с които красим постовете си във фейсбук-а?!)

Всеки да я пълни с каквото реши, аз ще пъхна парченце любов и тук... и тук...