Това да седна пред компютъра тези дни е повече от предизвикателство за мен... Обещаната втора част на публикацията за семейния скрапбук албум ми изглеждаше мираж до момента, в който просто реших да си почина и направя следобедно кафе. Предупреждавам , че снимките са дооооста, но и също така че ще ги разгледате на един дъх. Не знам до колко мога да определя албума като интерактивен, но не намирам друга дума за целта. Многото джобчета и сгъвки го превръщат в приказка, приказката на любота...
.... Предупредих ви , че ще се загубите в една приказка! Благодаря за доверието и проявеното търпение от страна на поръчителката. Подобен албум изисква огромен ресурс откъм материали, но основно време. Той е ценност не само със съдържанието си. Той носи душа, чийто трепети може да усети само онзи, който има очи да я види.
